Марк Крамер е директор на изследванията за Студената война в Харвард,

...
Марк Крамер е директор на изследванията за Студената война в Харвард,
Коментари Харесай

Проф. Марк Крамер, Харвард: Продължаващите проруски настроения в България впечатляващи

Марк Крамер е шеф на проучванията за Студената война в Харвард, старши помощник на центъра за съветски и евроазиатски проучвания „ Дейвис “ към Харвардския университет и шеф на програмата „ Андрей Сахаров “ за правата на индивида на Харвард.  Той преподава интернационалните връзки и относително политикознание в Харвард и е бил гост-професор в редица водещи университети в Съединени американски щати и по света. Сред влиятелните награди, с които е удостояван, са Academy Scholar в Харвардската академия по интернационалните и районни проучвания и Rhodes Scholar в Оксфордския университет. Крамер чете годишна лекция за американската външна политика в Историческия факултет на Софийския университет. Той е създател на повече от 200 книги, студии и публикации, основен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies.

Проф. Крамер, благодаря Ви, че сте с нас! 

- Добро утро, благодаря за поканата!

Зашо решихте да публикувате новата си книга за първи път в света на български език?

- На британски се издават три тома на книгата. Отне известно време до момента в който излезе на български систематизираният вид, само че в него се събират трите тома, обобщаващи разнообразни времена. Осъзнах, че на българския пазар няма сходна книга, а защото проследявам обстановката в България, доста желаех преведено издание и на български език преди хората да са протегнали ръка към това на британски. Така и стартира целият развой по издаването: трябваше да преценява кое да се включи и кое не. Предприех началните стъпки през първия месец на пандемията от Ковид и по-късно взех решение и какво да съдържа финалният вид. Трябва да кажа обаче, че по нехайство пропуснах главата за руската отговорност за рецесията в България през 1945 година и опита за държавен прелом. Защото в този момент е несъмнено, че това беше опит за държавен прелом. Има някои забавни детайли към тези събития, които за жалост и непоправимо пропуснах в изданието за българските читатели. Със сигурност обаче ги има в британския вид. Направих и онлайн презентация, в която приказвах точно за тези събития преди към година. В този смисъл, считам, че е налично и за българската аудитория да научи повече по тази тематика. Книгата изследва целия интервал сред 1941-1991 година

Както знаем, Съветският съюз атакува Полша като съдружник на Германия на 17 септември 1939 година Вашата книга обаче стартира с 1941 година Защо е по този начин? 

- Да, тъкмо по този начин. Засяга и 23 август, 1939 г.- нациско-съветския пакт. Нацистка Германия атакува Полша на 1-ви септември, а на 17-и и Съветският съюз нахлува в страната. Книгата обръща внимание на тези събития, както и на закононарушенията, осъществени от руските войски по време на окупацията. Но съответно това, върху което пробвах да се концентрирам, беше съветско-германската война. Втората международна война стартира през 1939 година, само че съветско-германският спор стартира на 22 юни 1941 година Именно до тогава нациска Германия и Съветският съюз са не тъкмо в близки връзки, само че несъмнено в партньорски. До тази дата те си разпределят Източна Европа, в това число Полша, Балтийските страни, Румъния, както и районите, които Съюз на съветските социалистически републики анексира в безусловно съдействие с Нацистка Германия. 

С какво България е забавна за Вашето проучване? 

- Прекарах много време в някогашните руски републики, част от комунистическа Европа, в това число и в България и в съхранявания държавен боен списък. Именно там работих и по един от излезлите към този момент томове. Трябва да ви кажа, че е свършена превъзходна работа в съхраняването на българските документи, както и в публикуването им онлайн, тъй че българските жители да могат да се допрян до тази информация. Лично аз приветствам метода, по който сте се погрижили за архивирането. Надявам се българските студенти да се възползват от това и да опитат да схванат историята на своята страна. Защото те са родени след тази комунистическа ера, само че им се дава опция да схванат какво се е случвало в това време. Колкото до мен, аз растях през 70-те години, а през 80-те събитията към момента се разпростираха. Добре си припомням какво представляваше системата тогава, комунистическата система. Роден съм в Съединените щати и отраснах там, само че имах родственици в някогашната руска република Латвия. Семействието ми и по майчина и по бащина линия е от Латвия, а роднините на татко ми са заточени в ГУЛАГ. Не тъй като са направили нещо нелегално или неприятно, а тъй като просто са били от междинната класа. Масовата депортация на хората, осъществявана от руските войски, се е базирала на класата, към която принадлежат. Малко по-късно, когато научих малко повече за прекарванията на хората там, си дадох сметка, че би трябвало да проуча по-детайлно руската доминация в Източна Европа и руските държави-сателити.

Как Вие бихте обяснили любовта на българите към Русия? И съветското въздействие в България - даже сега? 

- Много добър, само че и притеснителен въпрос. Всъщност основно за отговора е случилото се през 19-и век, 70-те години и съветската интервенция против Османската империя. Тогава Русия оказва помощ освен на България, само че и на други страни от Балканите да станат самостоятелни. Това е и повода, заради която Александър Втори има издигната скулптура в центъра на София. Проучих деликатно по кое време е била издигната, по какъв начин, какво символизира.. Точно това е изначалното полагане на другарство с Русия, траяло даже с болшевиките на власт. Но когато Съюз на съветските социалистически републики нахлува в България, защото е била принудена да се съюзи с нацистка Германия, през 1944 година доста елементарно се постанова комунистическата тирания. Тогава стартира и да се трансформира приятелското отношение на хората в България към Съюз на съветските социалистически републики. Малка смяна, само че въпреки всичко смяната е настъпила. След като Съветският съюз се разпадна през 1991 година Русия сякаш потегли в по-демократична посока. Всичко това обаче се промени през последните 20 години. Продължаващите проруски настроения обаче са някак впечатляващи. Благодарение на дезинформация и други принадлежности, които Кремъл интензивно употребява в българското общество, посредством проруски групи се ускорява въздействието. 

В света, в който живеем в този момент, нищо не е същото поради войната на Русия в Украйна. Как съгласно Вас ще се развие този спор? 

- Войната коства скъпо на Русия в доста връзки, най-малкото поради всичките съвсем 200 000 убити или съществено ранени съветски бойци. Освен това, Русия навреди и на позициите си в Европа, в това число и в България. Следя обстановката в страната и мога да кажа, че макар че проруските настроения остават, те отслабват въздействието си. В момента има повече подозрения към Русия. Определено обстановката не е като в Полша, само че сигурно проруското въздействие отслабва. Не е като в Сърбия, където русофилията е извънредно мощна. Трябва да кажа още, че България подхваща съответни ограничения против съветския напън в страната. Например посредством решението за самостоятелност от съветските енергийни източници. Това бе немислимо преди година, само че под натиска на войната в Украйна, България съумя. Страната ви изигра доста значима роля в спора. Тя достави с оръжия Украйна, изгони съветски шпиони от територията си и предаваше информация на украинското разузнаване. В този смисъл, още веднъж дублирам, че България очевидно предприе значими стъпки, което пък е още едно доказателство какъв брой разрушителна е войната на Русия за самата нея. Не единствено от военна позиция, само че и в културно и политическо отношение.
Източник: euronewsbulgaria.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР